Ах
ще вървя по този път
докато осъмват стърнищата
на окосената ти тревога
ще отварям вратите на всяка
измълчана истина
ще вярвам в дългите сънища
залостили червена луна
и устните ни натопени в самота
ах
тази малка скитница
ще подреждам истории една след друга
в горещия край на септември любов
ще помня как заспиват
прецъфтели акации
а тишината ще разделя света на дни
започнали броенето си преди мен
улиците ще тръгнат на обратно
в чаршафите от утрешната нощ
ще те завия
ще вървя по този път
и лятото ще е
покълнало в смърт в целувка на вятър
ако си остров
знаеш
сега е любов
сега е любов
после ще е друго
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
