4 дек. 2007 г., 14:05

ах, как не искам

1.1K 0 2
 

Времето минава...

 

Още преди да те срещна, знаех,

че ще дойде ден и ти ще (ме) изоставиш.

Не знам кога ще бъде - но ще бъде скоро.

Ах, как не искам да идва този ден...

 

Емоциите избледняват...

 

Ти не вярваше на всичко това,

не вярваше на нищо, което ти казах.

Не знаех как ще бъде - но ще бъде трудно.

Ах, как не искам така да стане...

 

Всичко се забравя...

 

Може би ще ти е лесно, може би не,

но ще го направиш - ще ме изоставиш.

Не знам кой ще бъде - но знам, ще дойде.

Ах, как не искам другия да идва...

 

Никога не ще бъде същото...

 

Сега не усещаш, не знаеш,

но аз знам още преди да го направиш.

Не знам защо така ще бъде - никога не ще узная.

Ах, как не искам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цецо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...