Ах, любов
Любов, аз те чувам в сърцето си
като нежен благослов!
Любов, изгрей чиста и свята
над света себичен и суров!
Нима поривът ти тъй вечен
и в небесата ясни устремен
не се впива в мен.
Нима стрелата ти тъй изкусно
изстреляна не е пробола
тъй отдавна сърцето мое.
И силата ти опияняваща
не се ли бунтува в мен,
както вълните на беснеещо море.
Отколе, ах любов, те
търся в лика на жена –
нежна и красива?
Но, уви, все сам оставам
и самотата не ми дава мира!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Давид Иванов Все права защищены
