Любов, аз те чувам в сърцето си
като нежен благослов!
Любов, изгрей чиста и свята
над света себичен и суров!
Нима поривът ти тъй вечен
и в небесата ясни устремен
не се впива в мен.
Нима стрелата ти тъй изкусно
изстреляна не е пробола
тъй отдавна сърцето мое.
И силата ти опияняваща
не се ли бунтува в мен,
както вълните на беснеещо море.
Отколе, ах любов, те
търся в лика на жена –
нежна и красива?
Но, уви, все сам оставам
и самотата не ми дава мира!
© Давид Иванов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
