9 сент. 2011 г., 15:29

Ах, тези жени...

822 0 1

 

 

                                                                                    Боговете са дали лекарство

                                                           против змийската отрова,

                                                           но не и против лоша жена.

 

                                                                 Еврипид

             

                  Ах, тези  жени...

            Жените са чудни създания,
               от природата дар за мъжете.
               Но често им носят страдания,
               като ги водят за носовете...

 

 

 

                                                     Защо?


             Жени - прекрасни, ефирни създания,
           защо се правите на толкова наивни?
           Събуждате в мъжете различни желания,
           а после коварно ги изкарвате противни?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • hubavkaaa,
    Права си - писал съм го, наблюдавайки "страданията" на другите мъже ! Има обаче рядки изключения - като мен, но не всички могат да бъдат като мен

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...