Ах, този дъжд
Дъждът не спи. Наострил е иглички
и всеки миг в нощта ще връхлети.
Такава нощ озонова обичам!
Такава нощ! А в нея - аз и ти!
Над нас чадър разперил е дланта си,
за да избегне идващия дъжд.
Ще го затворя. Шапки не понасям.
Свободни сме! Небе, жена и мъж.
В такава нощ луната-съучастник
очи притваря да ни приюти.
Изсипва дъжд от невъзможно щастие.
А после със години ще боли
от капките,пронизали плътта ни,
и закодирали една тъга...
От този дъжд ще ни останат рани.
Но нека да вали!
До сутринта.
и всеки миг в нощта ще връхлети.
Такава нощ озонова обичам!
Такава нощ! А в нея - аз и ти!
Над нас чадър разперил е дланта си,
за да избегне идващия дъжд.
Ще го затворя. Шапки не понасям.
Свободни сме! Небе, жена и мъж.
В такава нощ луната-съучастник
очи притваря да ни приюти.
Изсипва дъжд от невъзможно щастие.
А после със години ще боли
от капките,пронизали плътта ни,
и закодирали една тъга...
От този дъжд ще ни останат рани.
Но нека да вали!
До сутринта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
