Ах, този дъжд
Дъждът не спи. Наострил е иглички
и всеки миг в нощта ще връхлети.
Такава нощ озонова обичам!
Такава нощ! А в нея - аз и ти!
Над нас чадър разперил е дланта си,
за да избегне идващия дъжд.
Ще го затворя. Шапки не понасям.
Свободни сме! Небе, жена и мъж.
В такава нощ луната-съучастник
очи притваря да ни приюти.
Изсипва дъжд от невъзможно щастие.
А после със години ще боли
от капките,пронизали плътта ни,
и закодирали една тъга...
От този дъжд ще ни останат рани.
Но нека да вали!
До сутринта.
и всеки миг в нощта ще връхлети.
Такава нощ озонова обичам!
Такава нощ! А в нея - аз и ти!
Над нас чадър разперил е дланта си,
за да избегне идващия дъжд.
Ще го затворя. Шапки не понасям.
Свободни сме! Небе, жена и мъж.
В такава нощ луната-съучастник
очи притваря да ни приюти.
Изсипва дъжд от невъзможно щастие.
А после със години ще боли
от капките,пронизали плътта ни,
и закодирали една тъга...
От този дъжд ще ни останат рани.
Но нека да вали!
До сутринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
