Nov 4, 2008, 8:59 PM

Ах, този дъжд

  Poetry » Love
2K 0 19
Дъждът не спи. Наострил е иглички
и всеки миг в нощта ще връхлети.

Такава нощ озонова обичам!
Такава нощ! А в нея - аз и ти!

Над нас чадър разперил е дланта си,
за да избегне идващия дъжд.
Ще го затворя. Шапки не понасям.
Свободни сме! Небе, жена и мъж.

В такава нощ луната-съучастник
очи притваря да ни приюти.
Изсипва дъжд от невъзможно щастие.

А после със години ще боли
от капките,пронизали плътта ни,
и закодирали една тъга...

От този дъжд ще ни останат рани.

Но нека да вали!
До сутринта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...