6 дек. 2008 г., 22:16

Ахшаена

1.5K 0 3

Ахшаена!

Три пъти изпях я.

Осем пъти я повторих.

Ти не ме прегърна.

 

Ахшаена!

Звезден прах полепва по морето.

Месечина тъжна смее се в небето.

 

Ахшаена!

Самодива билка е сварила.

И по Еньов ден на змея я дарила.

 

Ахшаена!

Тихо ти нашепвам с първите лъчи.

Челюстта на кита там стърчи.

 

Ахшаена!

Три пъти изпях я.

Ти не ме прегърна - потопи ме

в море от каменни гирлянди.

Ахшаена! - вразуми ме.

                            Ахшаена!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Лунгарска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, прав си! Това е моята песен за морето и ти ми се струва, че знаеш кой я провокира?!
  • Тоти, както знаеш, това не е истинската песен за Ахшаена, а само твоя добра интерпретация. Сигурно не знаеш, но оригиналната забравена древна песен за Ахшаена се въплъти това лято през последната нощ в огъня, преди да си тръгна от средата на моретата в Иракли. Тя беше изпята през нощта и на сутринта, но я чуха само трима души (Деси, Ивчо и още някой). Въпреки че Тя се появи, аз успях да си тръгна и да се откъсна от Тъмната й бездна. Мелодията й е много архаична и провлачена, но и много интересна. Някой път ще изпратя тук текста, но без музиката той звучи като песента на вятър, обвиващ излиняла върба в сухо поле, така че е кощунство. За тези, които не знаят - Ахшаена е най-старото название на Черно море, известно от езика на скитите, което означава "Тъмната". Научих го от вятъра през една августовска нощ на 1993 г. в Созопол.
  • Добре дошла!!!Хареса ми!!!Поздрав!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...