6.12.2008 г., 22:16

Ахшаена

1.5K 0 3

Ахшаена!

Три пъти изпях я.

Осем пъти я повторих.

Ти не ме прегърна.

 

Ахшаена!

Звезден прах полепва по морето.

Месечина тъжна смее се в небето.

 

Ахшаена!

Самодива билка е сварила.

И по Еньов ден на змея я дарила.

 

Ахшаена!

Тихо ти нашепвам с първите лъчи.

Челюстта на кита там стърчи.

 

Ахшаена!

Три пъти изпях я.

Ти не ме прегърна - потопи ме

в море от каменни гирлянди.

Ахшаена! - вразуми ме.

                            Ахшаена!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Лунгарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, прав си! Това е моята песен за морето и ти ми се струва, че знаеш кой я провокира?!
  • Тоти, както знаеш, това не е истинската песен за Ахшаена, а само твоя добра интерпретация. Сигурно не знаеш, но оригиналната забравена древна песен за Ахшаена се въплъти това лято през последната нощ в огъня, преди да си тръгна от средата на моретата в Иракли. Тя беше изпята през нощта и на сутринта, но я чуха само трима души (Деси, Ивчо и още някой). Въпреки че Тя се появи, аз успях да си тръгна и да се откъсна от Тъмната й бездна. Мелодията й е много архаична и провлачена, но и много интересна. Някой път ще изпратя тук текста, но без музиката той звучи като песента на вятър, обвиващ излиняла върба в сухо поле, така че е кощунство. За тези, които не знаят - Ахшаена е най-старото название на Черно море, известно от езика на скитите, което означава "Тъмната". Научих го от вятъра през една августовска нощ на 1993 г. в Созопол.
  • Добре дошла!!!Хареса ми!!!Поздрав!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...