6.12.2008 г., 22:16 ч.
Ахшаена
Ахшаена!
Три пъти изпях я.
Осем пъти я повторих.
Ти не ме прегърна.
Ахшаена!
Звезден прах полепва по морето.
Месечина тъжна смее се в небето.
Ахшаена!
Самодива билка е сварила.
И по Еньов ден на змея я дарила.
Ахшаена!
Тихо ти нашепвам с първите лъчи.
Челюстта на кита там стърчи.
Ахшаена!
Три пъти изпях я.
Ти не ме прегърна - потопи ме
в море от каменни гирлянди.
Ахшаена! - вразуми ме.
Ахшаена!
© Тони Лунгарска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Да, прав си! Това е моята песен за морето и ти ми се струва, че знаеш кой я провокира?!
-
Тоти, както знаеш, това не е истинската песен за Ахшаена, а само твоя добра интерпретация. Сигурно не знаеш, но оригиналната забравена древна песен за Ахшаена се въплъти това лято през последната нощ в огъня, преди да си тръгна от средата на моретата в Иракли. Тя беше изпята през нощта и на сутринта, но я чуха само трима души (Деси, Ивчо и още някой). Въпреки че Тя се появи, аз успях да си тръгна и да се откъсна от Тъмната й бездна. Мелодията й е много архаична и провлачена, но и много интересна. Някой път ще изпратя тук текста, но без музиката той звучи като песента на вятър, обвиващ излиняла върба в сухо поле, така че е кощунство. За тези, които не знаят - Ахшаена е най-старото название на Черно море, известно от езика на скитите, което означава "Тъмната". Научих го от вятъра през една августовска нощ на 1993 г. в Созопол.
-
Добре дошла!!!Хареса ми!!!Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
