Dec 6, 2008, 10:16 PM

Ахшаена

  Poetry » Love
1.4K 0 3

Ахшаена!

Три пъти изпях я.

Осем пъти я повторих.

Ти не ме прегърна.

 

Ахшаена!

Звезден прах полепва по морето.

Месечина тъжна смее се в небето.

 

Ахшаена!

Самодива билка е сварила.

И по Еньов ден на змея я дарила.

 

Ахшаена!

Тихо ти нашепвам с първите лъчи.

Челюстта на кита там стърчи.

 

Ахшаена!

Три пъти изпях я.

Ти не ме прегърна - потопи ме

в море от каменни гирлянди.

Ахшаена! - вразуми ме.

                            Ахшаена!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Лунгарска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, прав си! Това е моята песен за морето и ти ми се струва, че знаеш кой я провокира?!
  • Тоти, както знаеш, това не е истинската песен за Ахшаена, а само твоя добра интерпретация. Сигурно не знаеш, но оригиналната забравена древна песен за Ахшаена се въплъти това лято през последната нощ в огъня, преди да си тръгна от средата на моретата в Иракли. Тя беше изпята през нощта и на сутринта, но я чуха само трима души (Деси, Ивчо и още някой). Въпреки че Тя се появи, аз успях да си тръгна и да се откъсна от Тъмната й бездна. Мелодията й е много архаична и провлачена, но и много интересна. Някой път ще изпратя тук текста, но без музиката той звучи като песента на вятър, обвиващ излиняла върба в сухо поле, така че е кощунство. За тези, които не знаят - Ахшаена е най-старото название на Черно море, известно от езика на скитите, което означава "Тъмната". Научих го от вятъра през една августовска нощ на 1993 г. в Созопол.
  • Добре дошла!!!Хареса ми!!!Поздрав!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...