28 авг. 2025 г., 09:06  

Ахтополски късмет

306 2 12

Преди години - много депресиран,

реших да си отдъхна на море.

Наех в Ахтопол хубава квартира,

без баня, но във стаята с биде,

 

и почнах… безобразно да летувам;

без никакви обяди със лефер.

В прибоя  -  всяко утро да тъгувам,

а вечер, с непознат един авер

 

в неýгледните кръчми на Ахтопол 

да ставам ежедневно на прасе!

А в полунощ -  да зъзна на леглото

и да рева за бившето моме.

 

Така го карах  -  близо десет дена,

давех се в океани алкохол,

и мислех -  шепа хапчета да взема

с една бутилка вносен Аперол.

 

Но там щерката на моята хазайка

с мен винаги бе точна и добра.

В един момент реши да става майка,

като роди от мене две деца!

 

Една нощ, тя ми чукна на вратата

с два Ред Була и каничка кафе,

и аз през август - казано накратко

до нея се почувствах по-добре.

 

Забравих мойте глупави проблеми

в глобалния и в личния живот,

и почнах - денонощно да приемам

любимата - на моето легло.

 

Аз  -  всяка нощ опитвах да надуя

в четвърти месец нейния корем.

И след седем дни, не исках и да чуя,

че имам във живота си проблем.

 

Останах влюбен, дълго във Ахтопол,

за зимата събирах тъмен тен.

Прибоят, всяка сутрин беше топъл,

а мацката я гушках всеки ден.

 

Но някъде, към края на септември

хазайката посочи ме със пръст.

Тя всеки ден - започна да ме нерви,

със дъщеря й да поставим кръст 

 

на нашата  -  зачеваща програма 

и моя нов мерак за риболов,

че щерка й  -  не можела да “хване”

и вече няма нужда от любов.

 

Сбогувах се с момето на момента,

с хазайката и с топлото море,

и почнах да съветвам президента,

как по-добре легално да краде.

 

Веднага взех да трупам яки пачки,

кюлчета, костюми и коли.

Познавах всички евтини карачки

по плажовете - около Капри.

 

Известно време царски си живеех,

но всеки ден усещах и… тъга.

Сред кифлите, неискрено се смеех.

Не можех да си избера жена!

 

Но някъде -  след шестата година

от паметното лято край Бургас,

пред мен се появи -  една бамбина;

ахтополската мацка кацна в нас!

 

До нея аз видях… едно момченце

приличащо във бузите на мен!

Пораснало - въз русичко детенце

изцяло с моя симпатичен ген!

 

Веднага разпознах -  че е от мене,

а следващия ден го припознах,

фамилията моя да приеме,

а аз да стана страшно горд баща!

 

Пък с моята любима от морето

аз сключих брак в неделя вечерта.

Така за ден, излезе ми късмета:

сдобих се със момченце и с жена!

 

И днес, аз пак почивам във Ахтопол,

хазайката е много мила с мен.

Прибоят е - отново страшно топъл,

а аз пък съм щастливо задомен.

 

 

Юри Йовев 

август 2025 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...