28.08.2025 г., 9:06  

Ахтополски късмет

305 2 12

Преди години - много депресиран,

реших да си отдъхна на море.

Наех в Ахтопол хубава квартира,

без баня, но във стаята с биде,

 

и почнах… безобразно да летувам;

без никакви обяди със лефер.

В прибоя  -  всяко утро да тъгувам,

а вечер, с непознат един авер

 

в неýгледните кръчми на Ахтопол 

да ставам ежедневно на прасе!

А в полунощ -  да зъзна на леглото

и да рева за бившето моме.

 

Така го карах  -  близо десет дена,

давех се в океани алкохол,

и мислех -  шепа хапчета да взема

с една бутилка вносен Аперол.

 

Но там щерката на моята хазайка

с мен винаги бе точна и добра.

В един момент реши да става майка,

като роди от мене две деца!

 

Една нощ, тя ми чукна на вратата

с два Ред Була и каничка кафе,

и аз през август - казано накратко

до нея се почувствах по-добре.

 

Забравих мойте глупави проблеми

в глобалния и в личния живот,

и почнах - денонощно да приемам

любимата - на моето легло.

 

Аз  -  всяка нощ опитвах да надуя

в четвърти месец нейния корем.

И след седем дни, не исках и да чуя,

че имам във живота си проблем.

 

Останах влюбен, дълго във Ахтопол,

за зимата събирах тъмен тен.

Прибоят, всяка сутрин беше топъл,

а мацката я гушках всеки ден.

 

Но някъде, към края на септември

хазайката посочи ме със пръст.

Тя всеки ден - започна да ме нерви,

със дъщеря й да поставим кръст 

 

на нашата  -  зачеваща програма 

и моя нов мерак за риболов,

че щерка й  -  не можела да “хване”

и вече няма нужда от любов.

 

Сбогувах се с момето на момента,

с хазайката и с топлото море,

и почнах да съветвам президента,

как по-добре легално да краде.

 

Веднага взех да трупам яки пачки,

кюлчета, костюми и коли.

Познавах всички евтини карачки

по плажовете - около Капри.

 

Известно време царски си живеех,

но всеки ден усещах и… тъга.

Сред кифлите, неискрено се смеех.

Не можех да си избера жена!

 

Но някъде -  след шестата година

от паметното лято край Бургас,

пред мен се появи -  една бамбина;

ахтополската мацка кацна в нас!

 

До нея аз видях… едно момченце

приличащо във бузите на мен!

Пораснало - въз русичко детенце

изцяло с моя симпатичен ген!

 

Веднага разпознах -  че е от мене,

а следващия ден го припознах,

фамилията моя да приеме,

а аз да стана страшно горд баща!

 

Пък с моята любима от морето

аз сключих брак в неделя вечерта.

Така за ден, излезе ми късмета:

сдобих се със момченце и с жена!

 

И днес, аз пак почивам във Ахтопол,

хазайката е много мила с мен.

Прибоят е - отново страшно топъл,

а аз пък съм щастливо задомен.

 

 

Юри Йовев 

август 2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...