Със глупости запълваме хард диска
на бедната си памет до предел,
като мечти по инфантилна миска,
или пък за потентност на козел...
И имитираме, като хамелеони
(нарочно не сравнявам със маймуна)
някакви си, уж, звезди, с милиони,
докато за ракия няма в джоба сума...
Е, можеше да бъде и по-зле,
като например... вече да ни няма...
Така, че сипвам си поредно питие
и търся с микроскоп месо... в салама... ...