29 окт. 2016 г., 12:55

Ако бях

514 4 12

Прозорците тъмнеят. Промъква се нощта.

Сенките се скриват под черно покривало.

Чуваш само стъпки, без следи в пръстта.

Небето - непрогледно е сякаш занемяло.

 

Съвестта потайно с тебе се заяжда,

напомня ти за грешки станали злини.

Спомени от минало, безжалостно ти праща -

животът ти отминал. Съдникът реди.

 

Ако бях художник, щях да нарисувам -

една вълна - живот, разбита във скали.

Звезда - недостижима, която все бленувам

и слънчева пътека - моите мечти.

 

Октомври, 2016 г.

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се и ти благодаря, че те чета! Пишеш като художник...
  • Прочетох с удоволствие!
  • Гавраил, при теб се спирам с голямо удоволствие! Видях твоята картина, дори и без да си я нарисувал на платно, казва толкова много... а слънчевата пътека - никога не се отказвай от желанието да вървиш по нея! Поздравявам те!
  • Хели,тази "слънчева пътека" е най- хубавото което човек има.
    Тя е съкровението на неговото подсъзнание.
    Веси,много се радвам на твоето завръщане.
    Твоята оценка носи само вдъхновение за мен.
    Йонка,благодаря ти!
  • Харесах много

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...