Ако бях
Прозорците тъмнеят. Промъква се нощта.
Сенките се скриват под черно покривало.
Чуваш само стъпки, без следи в пръстта.
Небето - непрогледно е сякаш занемяло.
Съвестта потайно с тебе се заяжда,
напомня ти за грешки станали злини.
Спомени от минало, безжалостно ти праща -
животът ти отминал. Съдникът реди.
Ако бях художник, щях да нарисувам -
една вълна - живот, разбита във скали.
Звезда - недостижима, която все бленувам
и слънчева пътека - моите мечти.
Октомври, 2016 г.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
