29.10.2016 г., 12:55 ч.

Ако бях 

  Поезия » Друга
391 4 12
Прозорците тъмнеят. Промъква се нощта.
Сенките се скриват под черно покривало.
Чуваш само стъпки, без следи в пръстта.
Небето - непрогледно е сякаш занемяло.
Съвестта потайно с тебе се заяжда,
напомня ти за грешки станали злини.
Спомени от минало, безжалостно ти праща -
животът ти отминал. Съдникът реди.
Ако бях художник, щях да нарисувам -
една вълна - живот, разбита във скали.
Звезда - недостижима, която все бленувам
и слънчева пътека - моите мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Предложения
: ??:??