12 нояб. 2006 г., 10:06

Ако бяхме двама...

947 0 16

Ако бях до тебе-

щях да се смея,

звездите безбройни,

бих преброила.

Очи затварям

и за нощта копнея,

когато в едно

с теб ще се слея.

Ако беше до мене -

студ щеше ли да има?

Щяха да възкръснат

всички сетива.

Нямаше да сетя

студена зима,

а само нас

и нашите тела.

Ако бяхме двама...

и за миг дори!

Щях да потъна

в море от страсти.

Всичко в мене

иска и крещи,

да бъдеш ти...

и твойте ласки!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер си!
  • И това си го препрочитам! Браво!
  • Обикновено пиша, каквото ми хрумне,
    пък после върви и го разбери,
    но тук ще кажа ... - Явно сезона е зима,
    щото иначе ще умрем от претопляне )))

    Образува ми копнеж, това произведение,
    демек - приятно
  • Постоянно се чудя на нежността която струи от стиховете ти,този е поредното потвърждение на това
  • Страхотно е!
    Продължавай в същия дух

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....