12 nov 2006, 10:06

Ако бяхме двама...

  Poesía
946 0 16

Ако бях до тебе-

щях да се смея,

звездите безбройни,

бих преброила.

Очи затварям

и за нощта копнея,

когато в едно

с теб ще се слея.

Ако беше до мене -

студ щеше ли да има?

Щяха да възкръснат

всички сетива.

Нямаше да сетя

студена зима,

а само нас

и нашите тела.

Ако бяхме двама...

и за миг дори!

Щях да потъна

в море от страсти.

Всичко в мене

иска и крещи,

да бъдеш ти...

и твойте ласки!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Супер си!
  • И това си го препрочитам! Браво!
  • Обикновено пиша, каквото ми хрумне,
    пък после върви и го разбери,
    но тук ще кажа ... - Явно сезона е зима,
    щото иначе ще умрем от претопляне )))

    Образува ми копнеж, това произведение,
    демек - приятно
  • Постоянно се чудя на нежността която струи от стиховете ти,този е поредното потвърждение на това
  • Страхотно е!
    Продължавай в същия дух

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...