Ако бяхме двама...
Ако бях до тебе-
щях да се смея,
звездите безбройни,
бих преброила.
Очи затварям
и за нощта копнея,
когато в едно
с теб ще се слея.
Ако беше до мене -
студ щеше ли да има?
Щяха да възкръснат
всички сетива.
Нямаше да сетя
студена зима,
а само нас
и нашите тела.
Ако бяхме двама...
и за миг дори!
Щях да потъна
в море от страсти.
Всичко в мене
иска и крещи,
да бъдеш ти...
и твойте ласки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
