Nov 12, 2006, 10:06 AM

Ако бяхме двама...

  Poetry
941 0 16

Ако бях до тебе-

щях да се смея,

звездите безбройни,

бих преброила.

Очи затварям

и за нощта копнея,

когато в едно

с теб ще се слея.

Ако беше до мене -

студ щеше ли да има?

Щяха да възкръснат

всички сетива.

Нямаше да сетя

студена зима,

а само нас

и нашите тела.

Ако бяхме двама...

и за миг дори!

Щях да потъна

в море от страсти.

Всичко в мене

иска и крещи,

да бъдеш ти...

и твойте ласки!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

  • Супер си!
  • И това си го препрочитам! Браво!
  • Обикновено пиша, каквото ми хрумне,
    пък после върви и го разбери,
    но тук ще кажа ... - Явно сезона е зима,
    щото иначе ще умрем от претопляне )))

    Образува ми копнеж, това произведение,
    демек - приятно
  • Постоянно се чудя на нежността която струи от стиховете ти,този е поредното потвърждение на това
  • Страхотно е!
    Продължавай в същия дух

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...