Ако чаках късмета...
Ако чаках спокойно късмета
да кацне на моето рамо,
щях да бъда изсъхнало цвете
и в живота си нищо да нямам.
Щях да бъда дъждовния залез
или стъпкана плаха тревичка,
ако никога нищо не казвах,
ако все устремена не тичах.
Ако чаках ръката на Бога
милостиво да ме погали,
ако все се боях от прокоби
в съжаления щях да се валям.
Но не чакам късмета. Ни Господ.
Нито някаква сляпа случайност.
Аз се боря. Мечтая. Работя.
И животът е празник безкраен.
да кацне на моето рамо,
щях да бъда изсъхнало цвете
и в живота си нищо да нямам.
Щях да бъда дъждовния залез
или стъпкана плаха тревичка,
ако никога нищо не казвах,
ако все устремена не тичах.
Ако чаках ръката на Бога
милостиво да ме погали,
ако все се боях от прокоби
в съжаления щях да се валям.
Но не чакам късмета. Ни Господ.
Нито някаква сляпа случайност.
Аз се боря. Мечтая. Работя.
И животът е празник безкраен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
