Ако чаках късмета...
Ако чаках спокойно късмета
да кацне на моето рамо,
щях да бъда изсъхнало цвете
и в живота си нищо да нямам.
Щях да бъда дъждовния залез
или стъпкана плаха тревичка,
ако никога нищо не казвах,
ако все устремена не тичах.
Ако чаках ръката на Бога
милостиво да ме погали,
ако все се боях от прокоби
в съжаления щях да се валям.
Но не чакам късмета. Ни Господ.
Нито някаква сляпа случайност.
Аз се боря. Мечтая. Работя.
И животът е празник безкраен.
да кацне на моето рамо,
щях да бъда изсъхнало цвете
и в живота си нищо да нямам.
Щях да бъда дъждовния залез
или стъпкана плаха тревичка,
ако никога нищо не казвах,
ако все устремена не тичах.
Ако чаках ръката на Бога
милостиво да ме погали,
ако все се боях от прокоби
в съжаления щях да се валям.
Но не чакам късмета. Ни Господ.
Нито някаква сляпа случайност.
Аз се боря. Мечтая. Работя.
И животът е празник безкраен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
