Jun 9, 2007, 10:47 PM

Ако чаках късмета...

  Poetry
823 0 8
Ако чаках спокойно късмета
да кацне на моето рамо,
щях да бъда изсъхнало цвете
и в живота си нищо да нямам.
Щях да бъда дъждовния залез
или стъпкана плаха тревичка,
ако никога нищо не казвах,
ако все устремена не тичах.
Ако чаках ръката на Бога
милостиво да ме погали,
ако все се боях от прокоби
в съжаления щях да се валям.
Но не чакам късмета. Ни Господ.
Нито някаква сляпа случайност.
Аз се боря. Мечтая. Работя.
И животът е празник безкраен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...