Jun 9, 2007, 10:47 PM

Ако чаках късмета...

  Poetry
826 0 8
Ако чаках спокойно късмета
да кацне на моето рамо,
щях да бъда изсъхнало цвете
и в живота си нищо да нямам.
Щях да бъда дъждовния залез
или стъпкана плаха тревичка,
ако никога нищо не казвах,
ако все устремена не тичах.
Ако чаках ръката на Бога
милостиво да ме погали,
ако все се боях от прокоби
в съжаления щях да се валям.
Но не чакам късмета. Ни Господ.
Нито някаква сляпа случайност.
Аз се боря. Мечтая. Работя.
И животът е празник безкраен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...