Ако ме беше страх
от мъглите мистични,
ако не търсех в тях
ъгли́ симетрични,
ако не пиех грях
от цвета на кокиче...
Ако ме беше страх
да падам и тичам
…И да обичам пак,
и пак да отричам!
Ако ме беше страх
да Бъда, да сричам
и в тънкия мрак
на елмаз да приличам...
Ако ме беше страх
с розов цвят да се кича,
да плача през смях,
да се смея и вричам…
В копнежа си плах
да съм нежно момиче…
в свирепата страст
да съм белег от бича.
Ако ме беше страх…
Но не ме е…
ЖИВЯХ!
© Силвана Все права защищены