14 июн. 2020 г., 12:54
Недей ме гледа, изтокът ме праща -
не нося изгрев, нито много слънце.
Недей ме гледа, слепота ще станеш,
а сляп ще може всеки да те лъже.
Не ходя боса, нито идвам с облак,
душата ми е корен яко врастнал
във битието си, подреждано любовно,
във порив, надълбоко ме одраскал.
Не съм за теб. Далечен булевард съм,
не съм за никой - всеки ден се раждам.
Не помня нищо, бяла съм тетрадка
и няма как напред да продължавам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация