Ако ме помниш
Недей ме гледа, изтокът ме праща -
не нося изгрев, нито много слънце.
Недей ме гледа, слепота ще станеш,
а сляп ще може всеки да те лъже.
Не ходя боса, нито идвам с облак,
душата ми е корен яко врастнал
във битието си, подреждано любовно,
във порив, надълбоко ме одраскал.
Не съм за теб. Далечен булевард съм,
не съм за никой - всеки ден се раждам.
Не помня нищо, бяла съм тетрадка
и няма как напред да продължавам.
Денят един е, утрото се връща
със празни длани, нищо не разказва.
Дори и паметта да се събуди,
дали ще имам сълзи да я плащам?
Недей ме гледа! Дяволът ме праща,
не нося обич, нито съм красива...
Денят започва, пак ще се прераждам.
Ако ме помниш, намери ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
