Ако ме помниш
Недей ме гледа, изтокът ме праща -
не нося изгрев, нито много слънце.
Недей ме гледа, слепота ще станеш,
а сляп ще може всеки да те лъже.
Не ходя боса, нито идвам с облак,
душата ми е корен яко врастнал
във битието си, подреждано любовно,
във порив, надълбоко ме одраскал.
Не съм за теб. Далечен булевард съм,
не съм за никой - всеки ден се раждам.
Не помня нищо, бяла съм тетрадка
и няма как напред да продължавам.
Денят един е, утрото се връща
със празни длани, нищо не разказва.
Дори и паметта да се събуди,
дали ще имам сълзи да я плащам?
Недей ме гледа! Дяволът ме праща,
не нося обич, нито съм красива...
Денят започва, пак ще се прераждам.
Ако ме помниш, намери ме!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
