4 февр. 2020 г., 17:07

Ако моделирам любовта 

  Поэзия » Свободный стих
596 2 7

Ако любовта е глина

какво ли ще извая?

Нека да е ваза!

Стрък пелин,

синчец

и кукувича прежда

ще ароматизират

тихото мълчание.

Започвам торс,

а глината попива

всяка капка пот,

горчива дума

или кристалче

неотронена сълза.

Структурата се поврежда.

Арматурата ръждясва.

Въжетата подгизват.

Покривам с кърпа.

Нека е тепсия!

Ако напластявам

с повече усърдие

дали ще позакърпя

надеждите изсъхнали?!

Ако моделирам любовта

или я извайвам вечно,

дали ще изтънее?!

Сигурно ще се задръсти

с пластове

натрупано негодувание?!

А ръцете ми,

с които стискам

въжетата отиващо

си щастие?!

Дали си струват

кървавите дири?!

Глината лекува.

Подай ми влажна кърпа

да покрия стомната и

целуни ръцете ми

прежулени!

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??