Feb 4, 2020, 5:07 PM

Ако моделирам любовта

942 2 7

Ако любовта е глина

какво ли ще извая?

Нека да е ваза!

Стрък пелин,

синчец

и кукувича прежда

ще ароматизират

тихото мълчание.

Започвам торс,

а глината попива

всяка капка пот,

горчива дума

или кристалче

неотронена сълза.

Структурата се поврежда.

Арматурата ръждясва.

Въжетата подгизват.

Покривам с кърпа.

Нека е тепсия!

Ако напластявам

с повече усърдие

дали ще позакърпя

надеждите изсъхнали?!

Ако моделирам любовта

или я извайвам вечно,

дали ще изтънее?!

Сигурно ще се задръсти

с пластове

натрупано негодувание?!

А ръцете ми,

с които стискам

въжетата отиващо

си щастие?!

Дали си струват

кървавите дири?!

Глината лекува.

Подай ми влажна кърпа

да покрия стомната и

целуни ръцете ми

прежулени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росилина Хесапчиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...