Ако моделирам любовта
Ако любовта е глина
какво ли ще извая?
Нека да е ваза!
Стрък пелин,
синчец
и кукувича прежда
ще ароматизират
тихото мълчание.
Започвам торс,
а глината попива
всяка капка пот,
горчива дума
или кристалче
неотронена сълза.
Структурата се поврежда.
Арматурата ръждясва.
Въжетата подгизват.
Покривам с кърпа.
Нека е тепсия!
Ако напластявам
с повече усърдие
дали ще позакърпя
надеждите изсъхнали?!
Ако моделирам любовта
или я извайвам вечно,
дали ще изтънее?!
Сигурно ще се задръсти
с пластове
натрупано негодувание?!
А ръцете ми,
с които стискам
въжетата отиващо
си щастие?!
Дали си струват
кървавите дири?!
Глината лекува.
Подай ми влажна кърпа
да покрия стомната и
целуни ръцете ми
прежулени!
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
