4.02.2020 г., 17:07 ч.

Ако моделирам любовта 

  Поезия » Свободен стих
450 2 7

Ако любовта е глина

какво ли ще извая?

Нека да е ваза!

Стрък пелин,

синчец

и кукувича прежда

ще ароматизират

тихото мълчание.

Започвам торс,

а глината попива

всяка капка пот,

горчива дума

или кристалче

неотронена сълза.

Структурата се поврежда.

Арматурата ръждясва.

Въжетата подгизват.

Покривам с кърпа.

Нека е тепсия!

Ако напластявам

с повече усърдие

дали ще позакърпя

надеждите изсъхнали?!

Ако моделирам любовта

или я извайвам вечно,

дали ще изтънее?!

Сигурно ще се задръсти

с пластове

натрупано негодувание?!

А ръцете ми,

с които стискам

въжетата отиващо

си щастие?!

Дали си струват

кървавите дири?!

Глината лекува.

Подай ми влажна кърпа

да покрия стомната и

целуни ръцете ми

прежулени!

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??