3 янв. 2012 г., 18:46

Ако можех

901 1 6

Ако можех да трептя като струна,
бих ти пяла тъй, както преди.
Всички пътища бих извървяла -
със душа,  нароила мечти.
Ако можех отново да вярвам,
пак бих търсила твоите следи
и, намерила сън, да обичам
като птица, що в небето лети.
Само вяра не стига да мога
да изпия морето до капка,
но по него ще мога да ходя
със вълшебната влюбена стъпка.
Само път не ми стига и вяра,
щом я няма онази любов,
чрез която човек покорява
на сърцето най-чудния връх.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...