Ако можех
Ако можех да трептя като струна,
бих ти пяла тъй, както преди.
Всички пътища бих извървяла -
със душа, нароила мечти.
Ако можех отново да вярвам,
пак бих търсила твоите следи
и, намерила сън, да обичам
като птица, що в небето лети.
Само вяра не стига да мога
да изпия морето до капка,
но по него ще мога да ходя
със вълшебната влюбена стъпка.
Само път не ми стига и вяра,
щом я няма онази любов,
чрез която човек покорява
на сърцето най-чудния връх.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
