21 мар. 2007 г., 21:37

Ако можех

1.3K 0 3

Ако можех с обич да изтрия
всички болки по света,
в любов щях да се превърна
и да върна радостта.
Ако можех със ръце да стопля
всички мръзнещи по таз земя,
в огън щях да се превърна,
та дори да изгоря.
Ако можех с вярата си аз да върна
всички неизпълнени мечти,
в надежда аз ще се превърна,
и от себе си ще давам,
дори и да боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво! Истинско!!!
  • ТИ не я НАВИВАЙ...
    тъй ЕНИГМАТИЧНО...
    че ми става НОСТАЛГИЧНО...
    ЩЕ взема и аз ЕНИГМА да БЪДА...
    и в мига със ТЕБ да ПРЕБЪДА...
  • Хубаво е желанието ти да даряваш любов,мечти,доброта!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....