16 окт. 2016 г., 14:06

Ако можех

1K 6 10

Ако можех света да прегърна

от сърцето си щях да му дам,

любовта на човека да върна

сред студа, топлина да раздам!

 

Ако можех, бих научила всеки,

че животът е малка следа

като залез, оставил навеки

своят път, начертал вечността!

 

Но не мога, аз съм просто въздишка

породена от новия ден,

всяка болка превръщам в усмивка,

всяка гордост Бог смирява във мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Антоан, за мен твоите коментари са много ценни, те са цяло изкуство, с което не всеки може да се похвали! Благодаря ти!
  • Велин, най-искрен поздрав и от мен! Благодаря ти, че не си ме забравил, това означава много за мен!
  • Можеш, Руми. Ти го правиш, не усещаш ли?! Поздрави от сърце!
  • Благодаря ви от сърце, Влади. Гавраил, Ицо, Рени! Вашето внимание ме трогва!
  • Привет, Руми! Ти си толкова добра, че няма да се учудя, ако се окаже че можеш! Топла поезия твориш, човешка!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...