16 окт. 2016 г., 14:06

Ако можех

1K 6 10

Ако можех света да прегърна

от сърцето си щях да му дам,

любовта на човека да върна

сред студа, топлина да раздам!

 

Ако можех, бих научила всеки,

че животът е малка следа

като залез, оставил навеки

своят път, начертал вечността!

 

Но не мога, аз съм просто въздишка

породена от новия ден,

всяка болка превръщам в усмивка,

всяка гордост Бог смирява във мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Антоан, за мен твоите коментари са много ценни, те са цяло изкуство, с което не всеки може да се похвали! Благодаря ти!
  • Велин, най-искрен поздрав и от мен! Благодаря ти, че не си ме забравил, това означава много за мен!
  • Можеш, Руми. Ти го правиш, не усещаш ли?! Поздрави от сърце!
  • Благодаря ви от сърце, Влади. Гавраил, Ицо, Рени! Вашето внимание ме трогва!
  • Привет, Руми! Ти си толкова добра, че няма да се учудя, ако се окаже че можеш! Топла поезия твориш, човешка!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...