rumbic (Руми)
329 4585
16 окт. 2016 г., 14:06

Ако можех 

  Поэзия
827 5 10

Ако можех света да прегърна

от сърцето си щях да му дам,

любовта на човека да върна

сред студа, топлина да раздам!

 

Ако можех, бих научила всеки,

че животът е малка следа

като залез, оставил навеки

своят път, начертал вечността!

 

Но не мога, аз съм просто въздишка

породена от новия ден,

всяка болка превръщам в усмивка,

всяка гордост Бог смирява във мен!

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Антоан, за мен твоите коментари са много ценни, те са цяло изкуство, с което не всеки може да се похвали! Благодаря ти!
  • Велин, най-искрен поздрав и от мен! Благодаря ти, че не си ме забравил, това означава много за мен!
  • Можеш, Руми. Ти го правиш, не усещаш ли?! Поздрави от сърце!
  • Благодаря ви от сърце, Влади. Гавраил, Ицо, Рени! Вашето внимание ме трогва!
  • Привет, Руми! Ти си толкова добра, че няма да се учудя, ако се окаже че можеш! Топла поезия твориш, човешка!
  • Хубаво, позитивно! Поздрав, Руми!
  • "Всяка болка превръщам в усмивка".Дори това е достатъчно за да намери човек смисъл в живота си.А той е съчетание от две сили:добро и зло.От него зависи коя от двете ще пусне на свобода.Ти си "въздишката на една красива усмивка".Винаги асоциира в мен духът на смирение.
    Поздрав за хубавият стих!
  • Благодаря ви, Младене и Влади! Пожелавам ви, много усмивки през новата седмица!
  • Прекрасен стих, Руми!
  • Колко много добрини искаме да направим, а колко малко ни е дадено да осъществим. Четейки чудесното ти стихотворение, Руми, си зададох въпроса, дали за всеки човек има едно число добрини, отредени му да стори, което ако надвиши тутакси умира. За дълбоко съжаление мисля, че е така. Трагичното е, че същото изглежда важи и за злото, но там отпуснатата ни бройка е значително по-голяма.
Предложения
: ??:??