16.10.2016 г., 14:06

Ако можех

1K 6 10

Ако можех света да прегърна

от сърцето си щях да му дам,

любовта на човека да върна

сред студа, топлина да раздам!

 

Ако можех, бих научила всеки,

че животът е малка следа

като залез, оставил навеки

своят път, начертал вечността!

 

Но не мога, аз съм просто въздишка

породена от новия ден,

всяка болка превръщам в усмивка,

всяка гордост Бог смирява във мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Антоан, за мен твоите коментари са много ценни, те са цяло изкуство, с което не всеки може да се похвали! Благодаря ти!
  • Велин, най-искрен поздрав и от мен! Благодаря ти, че не си ме забравил, това означава много за мен!
  • Можеш, Руми. Ти го правиш, не усещаш ли?! Поздрави от сърце!
  • Благодаря ви от сърце, Влади. Гавраил, Ицо, Рени! Вашето внимание ме трогва!
  • Привет, Руми! Ти си толкова добра, че няма да се учудя, ако се окаже че можеш! Топла поезия твориш, човешка!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...