Ако можех света да прегърна
от сърцето си щях да му дам,
любовта на човека да върна
сред студа, топлина да раздам!
Ако можех, бих научила всеки,
че животът е малка следа
като залез, оставил навеки
своят път, начертал вечността!
Но не мога, аз съм просто въздишка
породена от новия ден,
всяка болка превръщам в усмивка,
всяка гордост Бог смирява във мен!
© Руми All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
