Oct 16, 2016, 2:06 PM

Ако можех

  Poetry
1K 6 10

Ако можех света да прегърна

от сърцето си щях да му дам,

любовта на човека да върна

сред студа, топлина да раздам!

 

Ако можех, бих научила всеки,

че животът е малка следа

като залез, оставил навеки

своят път, начертал вечността!

 

Но не мога, аз съм просто въздишка

породена от новия ден,

всяка болка превръщам в усмивка,

всяка гордост Бог смирява във мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Антоан, за мен твоите коментари са много ценни, те са цяло изкуство, с което не всеки може да се похвали! Благодаря ти!
  • Велин, най-искрен поздрав и от мен! Благодаря ти, че не си ме забравил, това означава много за мен!
  • Можеш, Руми. Ти го правиш, не усещаш ли?! Поздрави от сърце!
  • Благодаря ви от сърце, Влади. Гавраил, Ицо, Рени! Вашето внимание ме трогва!
  • Привет, Руми! Ти си толкова добра, че няма да се учудя, ако се окаже че можеш! Топла поезия твориш, човешка!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...