11 февр. 2018 г., 18:44

Ако можех

487 1 2

Ех, ако можех да говоря пак с водата 
тя толкова неща би ми разказала,
би ми разкрила нови истини – 
би споделила песента на висината
и би ми подарила цвят от синевата.
Но днес езика ѝ аз не разбирам, 
оставам чужд за напева и глух –
дъждът е днес студен
и ме целува с устните на Юда.
Е, ако можех да говоря пак с водата,
какво ли бих могъл пък аз да ѝ кажа,
когато времето от мен изтича
през устието тясно на живота?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Хаджидимитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...