Ако можех
Ех, ако можех да говоря пак с водата
тя толкова неща би ми разказала,
би ми разкрила нови истини –
би споделила песента на висината
и би ми подарила цвят от синевата.
Но днес езика ѝ аз не разбирам,
оставам чужд за напева и глух –
дъждът е днес студен
и ме целува с устните на Юда.
Е, ако можех да говоря пак с водата,
какво ли бих могъл пък аз да ѝ кажа,
когато времето от мен изтича
през устието тясно на живота?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Хаджидимитров Всички права запазени
