Ех, ако можех да говоря пак с водата
тя толкова неща би ми разказала,
би ми разкрила нови истини –
би споделила песента на висината
и би ми подарила цвят от синевата.
Но днес езика ѝ аз не разбирам,
оставам чужд за напева и глух –
дъждът е днес студен
и ме целува с устните на Юда.
Е, ако можех да говоря пак с водата,
какво ли бих могъл пък аз да ѝ кажа,
когато времето от мен изтича
през устието тясно на живота?
© Иван Хаджидимитров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
