Ако можех
Ако можех да съм Слънцето през май,
бих те топлил аз, дарил те бих с надежда,
бих те галил нежно, без да има край
никога друга не ще бих и поглеждал.
Ако можех да съм августовски дъжд,
ненаситна да си, бих те напоил.
Всяка жажда ще изгоня отведнъж –
с мощен, яростен плам бих я утолил.
Ако можех да съм грозде в есента –
ти побързай, обери ме, нямай свян.
Напълни ме в бъчви и сред зима зла
виното разлей на коледен мегдан.
Ако можех да съм лодка във море,
бреговете бих достигнал най-незнайни.
Нищичко не може вече да ме спре,
да открия и обичам твойте тайни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
