16 сент. 2012 г., 21:08

Ако можех да изпитвам самота

682 0 1

Щях дя бъда толкова самотна,

ако можех да изпитвам самота.

От толкова приятелки съдбовни

истински една не ме разбра.

 

Не познаха моята природа,

нито скритите  сълзи,

не усетиха до колко мога

и кога започва да тежи...

 

Не повярваха, че ако искам,

мога да минавам през стени

и че всеки път ми стиска,

 щом причината е да не ги боли.

 

Щях да бъда толкова самотна,

ако можех да изпитвам самота,

щях... но съм доволна, че

самодостатъчна съм си сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какво щастливо усещане за самодостаъчност!
    А може би точно затова не са те разбрали...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...