16.09.2012 г., 21:08

Ако можех да изпитвам самота

676 0 1

Щях дя бъда толкова самотна,

ако можех да изпитвам самота.

От толкова приятелки съдбовни

истински една не ме разбра.

 

Не познаха моята природа,

нито скритите  сълзи,

не усетиха до колко мога

и кога започва да тежи...

 

Не повярваха, че ако искам,

мога да минавам през стени

и че всеки път ми стиска,

 щом причината е да не ги боли.

 

Щях да бъда толкова самотна,

ако можех да изпитвам самота,

щях... но съм доволна, че

самодостатъчна съм си сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво щастливо усещане за самодостаъчност!
    А може би точно затова не са те разбрали...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...