Ако не си струваш
защо преглътнах гордостта си и ти пиша този стих
и без да осъзная, някак си се промених
и на принципите си изневерих
и душата си във адизпепелих...?
Вероятно е, защото съм поредният боклук, дръзнал да направи опит...
да надскочи себе си!
Ако не си струваш,
защо очите и косите ти бленувам,
устните, ръцете ти сънувам,
и от слънцето дори ревнувам...?
Вероятно е, защото съм поредният малоумен боклук, който само иска...
да спи с теб и нищо друго!
Ако не си струваш,
защо сълзите си прикривам,
когато с мислите за теб заспивам
и на сутринта умирам,
защото лек за болката си не намирам...?
Вероятно е, защото съм поредният инфантилен боклук с когото,
можеш винаги да си играеш, когато и където пожелаеш!
Ако не си струваш,
защо преглътнах болката и унижението,
сарказма ти и съжалението,
със наведена глава приех положението,
АЗ... човекът, непризнаващ поражението...?
Вероятно е, защото съм поредният загубен мечтател...
който не спря да вярва, не спря да вярва, че си струваш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татанка Йотанка Все права защищены
