Ако не си струваш
защо преглътнах гордостта си и ти пиша този стих
и без да осъзная, някак си се промених
и на принципите си изневерих
и душата си във адизпепелих...?
Вероятно е, защото съм поредният боклук, дръзнал да направи опит...
да надскочи себе си!
Ако не си струваш,
защо очите и косите ти бленувам,
устните, ръцете ти сънувам,
и от слънцето дори ревнувам...?
Вероятно е, защото съм поредният малоумен боклук, който само иска...
да спи с теб и нищо друго!
Ако не си струваш,
защо сълзите си прикривам,
когато с мислите за теб заспивам
и на сутринта умирам,
защото лек за болката си не намирам...?
Вероятно е, защото съм поредният инфантилен боклук с когото,
можеш винаги да си играеш, когато и където пожелаеш!
Ако не си струваш,
защо преглътнах болката и унижението,
сарказма ти и съжалението,
със наведена глава приех положението,
АЗ... човекът, непризнаващ поражението...?
Вероятно е, защото съм поредният загубен мечтател...
който не спря да вярва, не спря да вярва, че си струваш!
© Татанка Йотанка All rights reserved.
