Разтърка сънено очите пролетта,
глави надигнаха от снежната постеля
безброй погалени от слънцето цветя,
запяха славеите с непознати трели.
По-ярко някак светнаха звездите,
по-весело клонакът сякаш зашумя,
като свекърви захортуваха реките,
кога гълчат немирната снаха.
Нов, топъл дъжд понесе аромата
на младост, на живот и топлина,
земята премени се пребогато
и благодарствено природата запя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.