Ако не трепне пролетта в душата...
Разтърка сънено очите пролетта,
глави надигнаха от снежната постеля
безброй погалени от слънцето цветя,
запяха славеите с непознати трели.
По-ярко някак светнаха звездите,
по-весело клонакът сякаш зашумя,
като свекърви захортуваха реките,
кога гълчат немирната снаха.
Нов, топъл дъжд понесе аромата
на младост, на живот и топлина,
земята премени се пребогато
и благодарствено природата запя.
******
Дано се сбъдне скоро и мечтата
очи в очи да срещна Любовта!
Ако не трепне лудостта в телата,
то нека повече не дойде пролетта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
