Защо се случи от молитвите,
щом в мен тъгата се завръща?

Или прескъпо плащам лихвите,
понеже си дошла насъщна?
Полегнал в меката постеля
на наш'то сбъднато блаженство,
съм грохнал от юнашка смелост, 
а любовта признава действия... 
За теб не зная, но на мене
очите ми се пълнят още.
Прелиствам спомени през ден.
Дописвам бъдещето нощем...
А после ме полазват тръпки -
рояк от страхове в душата, 
с които плахите ми стъпки 
отмерват колко съм те чàкал...
И вместо да летя от щастие, 
защото счупи се една утопия, 
аз сведох поглед в съучастие, 
склоняващо към безлюбовие. 
Но ти с узрялата си мъдрост 
не обвиняваш моите контузии, 
че куцам право към присъдата - 
за сляпа вяра във илюзии... 
Защо се случи от молитвите, 
любов, каквато съм копнял?
И как можа да ме обикнеш, 
намра̀зил своята печал? 
Аз зная до една причините, 
но нямам вяра на клишетата, 
озъбили се през годините 
с усмивките на сто поети. 
Дока̀то се събирам в себе си, 
ще висна в примка на отричане 
и ако мъката не ме обеси, 
тогава бих се заобичал... 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
27.06.2024