Ако някой ми каже, че ти си като всички останали – бих го нападнала, бих го ранила със думи… След дългото, напрегнато: Утре… След дългия миг… на очакване. Защото след толкова писане и днес не бих променила чувствата си; защото: и днес, както и вчера - отдавна в мен се борят двете крайности - да забравя, или да продължавам да обичам… Не бих могла… за първото – с теб намерих себе си, и в своя собствен свят аз преоткрих се, в сивотата на безвкусното… защото в моя свят влезе Ти. А второто – по-силни, надделяват чувствата, макар за теб да са в условно състояние. И твърде мними са – не са като, че истина? Защото, след толкова приятни мигове и дългите безсънни нощи, все още боря се със съвестта си и трудно ще изтрия всичко с гумата на безличното… Защото не това съм търсила, и не това навярно искала… защото… все още в себе си тая надеждата, че ще намерим изход и живея с мисълта, да те прегърна някога, но истински. Защото все за теб си мисля… и взирам се в снимката ти, и търся те… отново и отново, защото те намерих… в някаква измислица.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.