29 июн. 2007 г., 14:37

Ако някой ми каже

770 0 5
… На една неизживяна любов

Ако някой ми каже, че ти си като всички останали
 – бих го нападнала, бих го ранила със думи…
След дългото, напрегнато: Утре…
След дългия миг… на очакване.
Защото след толкова писане
 и днес не бих променила чувствата си;
 защото: и днес, както и вчера -
отдавна в мен се борят двете крайности
- да забравя, или да продължавам да обичам…
Не бих могла… за първото –
с теб намерих себе си,
и в своя собствен свят аз преоткрих се,
в сивотата на безвкусното…
защото в моя свят влезе Ти.
А второто – по-силни, надделяват чувствата,
макар за теб да са в условно състояние.
И твърде мними са – не са като, че истина?
Защото, след толкова приятни мигове
и дългите безсънни нощи,
все още боря се със съвестта си
и трудно ще изтрия всичко с гумата на безличното…
Защото не това съм търсила,
и не това навярно искала…
защото… все още в себе си тая надеждата,
че ще намерим изход и живея с мисълта,
да те прегърна някога, но истински.
Защото все за теб си мисля…
 и взирам се в снимката ти,
и търся те… отново и отново,
защото те намерих…
в някаква измислица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...