29.06.2007 г., 14:37 ч.

Ако някой ми каже 

  Поезия
634 0 5
… На една неизживяна любов

Ако някой ми каже, че ти си като всички останали
 – бих го нападнала, бих го ранила със думи…
След дългото, напрегнато: Утре…
След дългия миг… на очакване.
Защото след толкова писане
 и днес не бих променила чувствата си;
 защото: и днес, както и вчера -
отдавна в мен се борят двете крайности
- да забравя, или да продължавам да обичам…
Не бих могла… за първото –
с теб намерих себе си,
и в своя собствен свят аз преоткрих се,
в сивотата на безвкусното…
защото в моя свят влезе Ти.
А второто – по-силни, надделяват чувствата,
макар за теб да са в условно състояние.
И твърде мними са – не са като, че истина?
Защото, след толкова приятни мигове
и дългите безсънни нощи,
все още боря се със съвестта си
и трудно ще изтрия всичко с гумата на безличното…
Защото не това съм търсила,
и не това навярно искала…
защото… все още в себе си тая надеждата,
че ще намерим изход и живея с мисълта,
да те прегърна някога, но истински.
Защото все за теб си мисля…
 и взирам се в снимката ти,
и търся те… отново и отново,
защото те намерих…
в някаква измислица.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??